Навигация



Пчелен прашец        



ДОБИВАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ

Прашецът е вторият по количество хранителен продукт събиран от пчелите. Той е хляба на пчелите и служи за приготвянето на пчелното и маточното млечице, с което се изхранват пчелните ларви. Понеже в българския език няма точно определена дума за прашеца, намиращ се в питите, се използва руската дума "перга", а прясно събрания от пчелите - е добил гражданственост - "пчелен прашец".

Прашецът представлява поленовите зърна от тичинките на цветовете на растенията. Това са мъжките елементи на цветовете. Те са различно оцветени от бели до черни - в зависимост от вида на растенията. Различават са два вида прашец от анемофилни и ентомофилни растения. Анемофилните се опрашват посредством вятъра /хвойновите/, а ентомофилните /над 100 000 вида растения/ - посредством насекомите, в по-голямата част от пчелите.
По форма, големина, устройство и цвят, поленовите зърна в различните растения са различни. По процентното съдържание на поленовите зърна (над 30 %) се определят различните видове мед, акациев, липов, полифлорен и др.

Пчелите събират прашец обикновено сутрин до 10-12 часа. Прелитайки от цвят на цвят, прашецът от тичинките полепва по косъмчетата на тялото им и те със средните си крачета го обират, примесват го със слюнка и натрупват в специалните кошнички на задните си крачета. Прибирайки се в кошера пчелите свалят натрупания под форма на топчета прашец и го поставят в отделни килийки, където по-младите пчели го притъпкват с главите си. При напълване на 2/3 от килийката го заливат с мед и го консервират.

При престоя в килийката в прашеца протича млечно-кисела ферментация и той става стерилен - перга. Тя е годна за приготвяне на млечице за изхранване на ларвите и майката. За да се предпази от плесенясване и да се консервират питите с прашец, килийките се посипват с пудра захар. За една пита е необходимо около 15 гр. пудра захар. Така прашеца се запазва и в ранна пролет. Може безпроблемно да бъде използван за подхранване на пчелните семейства. Количеството на прашеца, което една пчела донася на крачетата си е от 8-20 мг. Дневно от добро семейство може да се добие 200-300 гр., а за един сезон 4-5 кг. Донасянето на прашец от пчелите зависи не само от времето, растенията, но и от потребността на семейството от белтъчини. Колкото повече прясно пило има в семейството, толкова нуждите са по-големи и повече пчели се включват в събирането на прашец. Средно за година едно добре развито пчелно семейство консумира около 30 кг прашец.

По своя химически състав прашецът представлява сложен концентрат от много ценни хранителни и физиологично активни вещества, полезни и за човека.
Напоследък в нашата страна много пчелари се ориентираха и пригодиха кошерите си за събиране на цветен прашец.
В 100 гр. прашец се съдържа около 70-80 гр. сухо вещество - от него 7-36 гр. са белтъчини, съдържащи голяма част от жизнено необходимите аминокиселини; въглехидрати - 20-39 г. /предимно глюкоза и фруктоза/; мазнини 1.4-20 гр.; нуклеинови киселини и микроелементи - 1-5.5 гр. Прашецът по същество е хляба на семейството и от него се изграждат всички органи и системи на ларвите и пчелите.

Пчеларите събират прашеца с помощта на специални приспособления -прашецоуловители. Те биват външни, които се поставят пред входа на прелката и вътрешни - поставяни вътре в кошера също на входа. Пчелите, идвайки от полето, натоварени с прашец, са принудени да минават през решетка с точно калибровани отвори с диаметър 5-5.3 мм. Отделеният от крачетата прашец пропада през специално пригодена мрежа с размери 3.5-4 мм. и се събира в специално приспособени кутийки, подобни на чекмеджета.

Най-интензивно пчелите събират прашец в ранна пролет в периода на изхранване на многото пило /април, май и юни/.
Прашецоуловители се поставят на семейства, в които има запаси от 3-4 рамки с пресен прашец. При събирането следва да се отчита количеството на добития прашец от семейство и времето за нектароотделяне, защото се отклоняват пчели от събирането на нектара. Но това са въпроси, които всеки пчелар преценява сам за себе си, от кое има повече нужда. Прашецът ежедневно трябва да се събира от кошерите и да се изсушава в специални сушилни, по възможност с инфрачервени лампи, при температура не по-висока от 40ОС. При по-малки количества изсушаването става в картонени кутии /от шоколадови бонбони/ покрити с памучен плат и поставени на топло място, но не и на пряка слънчева светлина /в стая, навън и др./, като отвреме-навреме се разбърква докато изсъхне и при тръскане издава специфичен звук. Влагата трябва да бъде 8-10%.

Насипва се в пластмасови пликове, бутилки или стъклени буркани с плътно затварящи се капачки и се вакумира. Така приготвения прашец се съхранява на тъмни места при температура от 0 до 14ОС. За собствена употреба прашецът може да се съхранява и в течен мед в съотношение 1:1 или 1:2 /прашец : мед/.

Пергата, престояла в питата и преминала млечнокисела ферментация има по-добре изразени хранителни и лечебни качества. Извличането й от килийките е ръчно и се използват метални тръбички с размери около 5 мм в диаметър, които се пъхат в килиййките с прашец и след това с пръчка като буталце се избутва навън, разбърква се в течен мед и се държи в хладилник. Събраният и запазен прашец и перга са идеални съставки за направата на зимно-пролетни храни за пчелите, като се прибавят към кърмовото тесто.

Прашецът и пергата съдържат биологично активни вещества. Съдържащите се в тях ферменти играят важна роля в обмяната на веществата и регулиращи различни биохимически процеси в организма. В тях се съдържат и вещества с антибактериално действие. Особено полезно е редовното им консумиране от малки деца, при малокръвие, като повишават количеството на еритроцитите и левкоцитите. Консумирането от възрастни хора значително намалява атеросклеротичните изменения в кръвоносните съдове, поради намаляване на холестерина в кръвта. Добри резултати са получени при хора, страдащи от атеросклероза на мозъчните съдове, при зарастване на рани, при хронични заболявания на черния дроб и стомашно-чревния тракт, при заболявания на бъбреците и пикочно-половите органи, при прекарали тежки заболявания и операции, при физическа и умствена умора, при проблеми с простатата и др.
В нашата страна все още малко хора са убедени в тези благоприятни въздействия на пчелния прашец и малко го използват. Трябва да се знае, че не предизвиква никакви нежелателни последици и алергии на организма. Който го е изпробвал върху себе си най-добре е разбрал неговото благотворно влияние.

Желателно е всеки, който иска да стане пчелар, да не се интересува само от пчелния мед, но да обърне внимание и на пчелния прашец, поне за нуждите на семейството си.
Всички съвременни системи кошери са пригодени с дълбоко дъно и мрежа за събиране на прашец. По старите системи ДБ-кошери могат да се приспособят по следния начин. На дъното на кошера се прорязва отвор с размери големината на прашецоуловителя - 16х16 см. Отгоре се заковава мрежа с отвори 3-4 мм, а от долната страна на дъното се приспособява кутийка като чекмедже, където да попада прашеца, и която може да се издърпва напред за изсипването му. Външни прашецоуловители има в пчеларските магазини, но те не са много практични, защото пчелите по трудно се пригаждат към тях и се безпокоят.

Ст.н.с. д-р Боян ПЪРВУЛОВ




ХРАНА, ДОСТОЙНА ЗА БОГОВЕТЕ

Събираният от пчелите цветен прашец се нарича пчелен прашец. Цветният прашец представлява зърна с овална формата и размер от 10 до 150 микрона.

При събирането на цветен прашец от цветовете на растенията пчелите го смесват със секрет на слюнчените жлези и нектар, овалват го в мед и правят гранули (топчета) с размер 1-2 мм. и маса 5-6 мг. (фиг. 2 и 3). Средно за една година едно добре развито пчелно семейство консумира около 30 кг. прашец. Около 20% от прашеца (~6 кг/год.) може да се отнеме без вредни последствия за семейството. Това става с помощта на специални устройства наречени "прашецоуловители". Установено е, че свежият прашец съдържа: 20-40% белтъчни вещества; 30-60% захари под формата на нектарни въглехидрати; витамините С, В1, В2, В5, В6, В8, Е; провитамин А, фолиева киселина, биотин, токоферол; ферменти; антибиотични вещества; минерални вещества; биологично активни вещества; липиди, ароматни и пигментни вещества и т.н.

Човекът е проявявал интерес към пчелния прашец още от древността и го е определял като храна достойна за Боговете. Употребата на пчелен прашец се е препоръчвала от древните египтяни и китайци. За него се споменава в Библията, Корана, Талмуда и други свещени книги. Понастоящем пчелният пращец е продукт с висока потребителска и пазарна стойност. Неговите уникални качества го правят незаменим в различни области от хранителната промишленост, медицината, козметиката и др.

Прашецът се използува като хранителна добавка при подхранването на пчелите. Поради богатия си състав и изразеният биологичен ефект той намира приложение и като хранителна добавка, целяща повишаване на съпротивителните сили на човешкия организъм. Известно е, че той има и лечебно въздействие.

Приемането на пчелен прашец подпомага изграждането на костната система. Съдържащия се в него витамин Е влияе положително върху потентността. Пчелният прашец съдържа също така растежен хормон. Рутинът укрепва кръвните клетки, намалява кървенето, действува укрепващо на сърцето, нормализира високото кръвно налягане, чрез въздействие върху кръвния поток. Прашецът е богат на лецитин, който нормализира мастната обмяна и по този начин подпомага нормализирането на теглото. Прашецът е много богат и на селен. Както е известно селенът действува профилактично при някои ракови заболявания, подпомага организъма при освобождаването му от тежки метали.Не е случайно, че прашецът е важна субстанция в редица продукти на козметиката тъй като състава му е изключително богат на въглехидрати, белтъци, ензими, аминокиселини и др.

В последните години пчелният прашец много успешно се прилага в системите за наблюдение и контрол на околната среда. При събирането на цветния прашец пчелите "събират" заедно с него и метали, тежки метали, радиоактивни частици и други замърсители. Чрез анализи на състава на пчелния прашец и установяване на наличието на такива замърсители може да се установят размерите и степента на замърсеност на съответните площи.

Горните примери, освен че съдържат полезна информация показват високата пазарна стойност на продукта "пчелен прашец". За да стигне до своя краен потребител прашецът трябва да премине през няколко етапа: получаване (производство) - обработка - съхранение - пазарна реализация. Много е важно да се разбира, че единствено качественият продукт може да има добра пазарна реализация у нас или в чужбина. Тази азбучна истина е в най-голяма степен валидна за пчелният прашец. Наред със своите изключителни качества той има и един съществен недостатък: при преминаването през отделните етапи неговото качество може единствено да се влошава. В зависимост от вида на прилаганите технологии на получаване, обработка и съхранение прашецът може относително да запази своите качества няколко месеца, но може и да ги загуби след няколко дни.

Установяването на качеството на пазарния продукт "пчелен прашец" във всеки един момент от получаването до реализацията може да стане единствено посредством прилагане на узаконена система за контрол на качеството. Такива системи от години се прилагат в редица европейски и неевропейски страни, каквито са Швейцария, Аржентина и др. Например аржентинският стандарт за качеството на пчелния прашец съдържа следните параметри: Микробиологична характеристика за доказване липса на патологични микроорганизми; влагосъдържание - не повече от 8% (на суха маса) измерено във вакуумна сушилна при налягане на въздуха 45мм ж.ст. и 65оС; киселинно число РН от 4 до 6; съдържание на протеини от 15 до 28% в суха маса; хидрокарбонати от 45 до55% на суха маса; максимално пепелно съдържание 4% на суха маса, определено при 600оС. За съжаление у нас такъв стандарт няма т. е. немислимо е да говорим за сериозна пазарна реализация на българския пчелен прашец и контрол на вносния прашец.

Най-осезателно влияние върху качествата на пчелния прашец оказва процеса на неговата обработка, която обикновено се свежда до следната последователност от операции:
- почистване на прашинковите гранули от механични примеси,
- замразяване за унищожаване на бактериите,
- дехидратация (отделяне на влагата),
- пакетиране.

От изброените по-горе операции ще се спрем на дехидратацията, тъй като това е най-отговорният етап от обработката на пчелния прашец.

Основната причина за бързата загуба на качество (разваляне, плесенясване) при събрания пчелен прашец е влагата, която се съдържа в него. Влагосъдържанието на свежият прашец е 25-30%. Количеството на влагата в прашеца зависи от вида на растенията, атмосферните условия и др. Когато пчелите внесат прашеца в кошера, при разполагането му във восъчните килийки те успяват да го "консервират" като отнемат около 80% от влагата му. Така в крайна сметка влагосъдържанието на "консервираният"прашец в кошера се намалява до около 6%.

Извън кошера намаляването на влагата (дехидратацията) , целящо запазване на качествата на прашеца, може да стане единствено чрез сушене. Когато говорим за сушене трябва да имаме предвид, че това е отговорен и същевременно сложен топло-масообменен процес т.е. намаляването на влагата се извършва с помощта на топлинна енергия. Сушилния процес се реализира в професионално разработени апарати (сушилни) осигуряващи гарантирани качества на крайния продукт. Много важно е да се разбере, че истинският сушилен процес няма нищо общо с домашното сушене на пчелен прашец. Ето защо препоръки от типа "при сушенето прашеца не бива да се разстила върху вестникарска хартия, защото ще посивее...", "сушенето може да стане и със сешоар..." и т.н. се отнасят само за изсушаване на прашец за домашна консумация. Единствено професионално реализирания сушилен процес гарантира постоянно и високо качество на крайния продукт предназначен за нашия и чуждия пазар.

Проф. дтн Стоян НЕВЕНКИН, ТУ - София www.stnevenkin.hit.bg