Навигация



Восък               



ПЧЕЛЕН ВОСЪК

Значението на пчелния восък е твърде голямо. Восъкът се използва на първо място за приготвяне на изкуствени восъчни пити. Около 80% от произведения восък се връща обратно в пчеларството под формата на изкуствени восъчни пити. За промишлеността се използва най-много 20%. Восъкът се използва в най-различни отрасли на промишлеността - леярската, кожарската, автомобилната, авиационната, текстилната, хартиената, електрическата, радиотелефонната, фармацефтичната, парфюмерийната, оптическата, стъкларската и др. Восъкът влиза в състава на композиции за печати, черен восък, литорафски моливи, моливи за стъкло, литографски и цинкографски мастила, помади за ретуширане и др. Като киселиноупорен той се прилага и в гаванопластиката. Восъкът има свойство да не пропуска водата, поради което се използва за импрегниране на кожи, дърво, хартия, изолационни материали, лакове, паркетни маси, линулеум, вакси, пластелин, покривна живопис, реставриране на картини, отливки на художествени модели, украшения, склуптори и др.

Материалите от които се добива восъкът у нас, имат общото наименование вощина. Вощината трябва да се събира в пчелините в продължение на целия пчеларски сезон - от първия пролетен преглед до зазимяването на пчелите. При преглед на кошерите се събират за претопяване восъчните надградки от почистването на дъното и стените на плодника, магазините, рамките, събираните през лятото надградки, които пчелите, особено при добра беридба, строят по рамките, летвичките и др., изрезките от капачетата при унищожаването на търтиеевото пила, маточниците, изгражданите промеждутъчни пити и др. Восъкът се събира и при изваждането на меда от отпечатките на питите и от остъргването на рамковите летвички и магазинните каси. Вощината се състои от восък, несъдържащи восък вещества и вода. Количеството на несъдържащи восък вещества зависи от броя на поколенията пило, отгледано в питите. Част от веществата несъдържащи восък са неразтворими във вода. Те представляват пашкулчетата и ризичките на личинките и какавидите, частици цветен прашец и др. Към разтворимите във вода вещества, несъдържащти восък се отнасят остатъците от мед в питите, екстрементите на личинките и др. При преработване на вощината те се разтварят и измиват с вода. Вощината съдържа различно количество восък. Процентът на восък във вощината предствалява нейната восковитост.

Въз основа на восковитостта вощината се дели на три търговски сорта. Светлата и с кехлибарен цвят вощина има восковитост над 70% и се отнася към първо качество. Кафявата и тъмна вощина, даното на килийките на която, гледани срещу слънцето, прозират, съдържа от 55 до 70% восък и се категоризира като второ качество. Останалата вощина се отнася към трето качество.

В състава на восъка влизат около 15 различни вида вещества, отнасящи се към сложните етери (70,4-74,7%), свободни мастни киселини (13,5-15%) и наситени вълеводороди (12,5-15,5%). При изгарянето на 1 килограм восък се отделят 10 150 големи калории. Освен това восъкът съдържа минерални и ароматни вещества и багрила. Свободните мастни киселини са най-активната съставна част на восъка. Те сравнително много лесно влизат във взаимодействие и реакция с различните основи, повечето от металите и др. Тези свойства на свободните мастни киселини във восъка определят неговото свойство да потъмнява при разтваряне и топене в метални съдове и да дава емулсии с алкалиите. Влизащите в състава на восъка сложни етери представляват вещества, получени от съединението на мастните киселини в едно - атомни спиртове. Във восъка са установени следните въглеводороди - пентакозан, хептакозан, нонокозан и хетриконтан. Тези наситени въглеводороди са устойчеви спрямо киселините, основите и редица други химични активни вещества. Восъкът съдържа малко кислород и затова при горенето му се отделя голямо количество топлина. Качеството на восъка се характерезира от неговото относително тегло, температура на горене, температура на застиване, твърдост, жилавост и пластичност. Относителното тегло на восъка се колебае от 0,956 до 0,969. Колкото относителното тегло е по-голямо, толкова качеството на восъка е по-високо. Твърдостта е едно от съществено важните за практиката качества на восъка.

Колкото по-твърд е восъкът, толкова по-жилави и устойчеви са изготвените от него восъчни пити. Колкото по-висока е температурата на топене на восъка, толкова по-добро е неговото качество. Току-що отделените от пчелите восъчни пластинки се топят при 72 С, восъците получени чрез претопяване или пресуване на питите, се топят при 62 до 65 С, а екстракционният восък, макар и да е лошокачествен, поради съдържанитето на значително количество смоли се топи между 69 и 71 С. Температурата на застиване на восъка е с 1 - 2 C по-ниска от тази на топенето. В звависимост от температурата се изменят значително и механичните свойства на восъка. При стайна температура той е твърдо тяло. При температурата на пчелното гнездо (32-35C) восъкът все още представлява твърдо вещество, при термпература около 35C той започва да става пластичен, а при 470 започва да губи своята характерна структора. При 60-65C восъкът се топи - преминава от твърдо в течно състояние. В хода на по-нататачното загряване на течния восък при температура 95 до 100 С на неговата повърхност, която има тъмен цвят започват да се появяват жълтеникави мехурчета. Восъкът започва да се пени и да дава вид, че кипи. Всъщност восъкът не кипи и при 300 С, а дими, при което разлагайки се, започва да отделя някои от своите летливи съставни части - оцетна и пропионова киселина, въгледвуокис, етилен, бутилен, пропилен и др. При загряване над 300 С восъкът се самозапалва и гори. Цветът на восъка зависи от багрилата, които могат да преминават от прополиса или от цвета на някои видове цветен прашец. Миризмата на восъка е главно медова и зависи от главно от растенията, от които пчелите са събирали нектара.

"Наръчник по пчеларство"
Проф. Ал.Тошков, В.Петков, Ан.Дончев, Н.Грънчаров, Ем.Петков, д-р Ст. Недялков, Б.Митев